Автор: Проф. д-р Айтач Четинкая · Медицинска редакция: Проф. д-р Айтач Четинкая · Обновено: 2026-08-05
Кратко резюме
Понякога животът отваря врата на надеждата в най-тъмния момент. За Исмаил Догру историята започна като кошмар: проблемът с крака се задълбочи, а в първите центрове, до които се обърна, чу „кракът ще бъде ампутиран“. С навременна оценка и многостранно лечение на съдова оклузия и тежка инфекция кракът беше спасен.
„Бях съсипан — нямах надежда…“
Студената и категорична присъда, чута в предишната болница, още отекваше в ушите му. Исмаил описва онези дни така:
„В болницата, в която бях ходил преди, казаха, че кракът ми е в много лошо състояние и трябва да бъде отрязан. Бях съсипан; когато дойдох тук, всъщност нямах надежда.“
Да се изправиш пред идеята да загубиш част от тялото си — и свободата си — е неописуема болка. Страхът „Ще загубя ли крака си?“ вече беше отстъпил място на това, което изглеждаше като потвърден, горчив край. Докато случайно не чу проф. д-р Айтач Четинкая по телевизията — докато с онази слаба искра на живот не тръгна за последен път…
Надпревара с времето и бърза намеса
Когато Исмаил Догру влезе през вратите на болницата с изчерпана надежда, всяка секунда беше от значение. Докато състоянието му се оценяваше бързо, специалистът по инфекциозни болести Проф. д-р Ръза Айтач Четинкая веднага разпозна истинския мащаб на опасността.
Проф. д-р Четинкая припомня онзи критичен момент:
„Когато погледнах снимките на краката на пациента, казах, че съдовете на крака са запушени. След това бързо се включих в процеса.“
Това откритие стана една от повратните точки, които промениха съдбата му. Срещу тежката картина, създадена от съдовата оклузия и инфекцията, веднага започна многостранна борба. Интензивните, прицелни терапии съчетаха опита на лекаря с волята на пациента да се хване за живота.
Какво каза лекарят му?
„Когато пациентът ни се обърна към нас, клиничната картина вече беше силно напреднала. Съдовата оклузия в крака беше сериозно нарушила храненето на тъканта, а към това се присъедини тежка инфекция. Открито казано, той беше на прага да загуби крака си. На този етап един-единствен метод не може да даде резултат. През дълъг и труден процес приложихме много различни лечебни протоколи заедно и на етапи. С търпение, близко проследяване и волята на пациента да се хване за живота успяхме да спасим крака, който беше на път да бъде загубен.“
Резултат: кракът беше спасен
След тази трудна борба Исмаил Догру днес стои стабилно върху същия крак, с който беше влязъл в болницата със страх от ампутация. Тази история не е само медицински успех — тя е напомняне за всеки, който и в най-тъмния час казва „никога не се отказвай“.
Когато при рана на диабетно стъпало се съчетаят съдова оклузия, инфекция и риск от ампутация, ранната мултидисциплинарна оценка е жизненоважна. Ако сте в подобна ситуация, можете да потърсите второ мнение или да заявите час.
Източник: списание Vital, брой 60
Това съдържание е само с информационна цел. Информацията в сайта е предназначена да окаже подкрепа и не замества преглед, диагноза или лечение от лекар. Моля, консултирайте се с лекар за решения, свързани със здравето ви.
